В. “Политики,” юли, 2005


МАХАЛОТО НА ТЕРОРИЗМА

Владислав Тодоров
“Хаотично махало” Фондация Пространство Култура, 2005


Боян Сотиров


Заглавието на Владислав Тодоров “хаотично махало” функционира в текста като обща метафора за тероризма, за живота като цяло и за механизма, по който се движи самата му книга (нейната архитектоника). Трите хипостази на хаотичното махало, поставени в общ контекст на една алегорично заредена мрежа, изграждат нова визия. Нова “сглобка” на световния ред и култура, глобално пренареждане на традиционните смисли. Животът е заплашен от тероризма, тероризмът е заплашен от личния почерк. След множеството лабиринти и болезнени криволици на мисълта, Вл. Тодоров прозира спасение в хаоса, оптимизъм, роден от липсата на опорна точка.

Основната идея за Ада като политически феномен е фиксирана още в първата книга на автора “Адамов комплекс”. Доближаването до дебюта като обща тематична линия, не пропуска да обеме и някои от основните тезиси в чисто теоретичната и изкуствоведската му книга “Малък парадокс за театъра”. Обратите и парадоксите в езика, метафоричното говорене, оксиморонните съчетания, тавтологиите, динамичният и императивен изказ, синтезът (Вл.Тодоров е член основател на небезизвестния и в някои отношения скандалния кръг “Синтез”) са разпознавателен белег, запазена марка на автора във всичките му книги. Новото в “Хаотично махало” е публицистичният уклон, превръщането на книгата в по- достъпно четиво (включително за масовия читател),. Езиковите преображения са по-лесно смилаеми, но продължават да действат като “лингвистична бомба”: внедряват се в традиционно “населените” зони и клишираните структури в съзнанието на модерния човек, за да се взривят там и така да разколебаят тяхната ред-овност. Книгата руши и прекомбинира общоизвестни версии и факти от най-близката история, про-играва митове, сюжети и други големи наративи. Тя е постмодерна в добрия смисъл на думата - самоцитатна, обсъжда и проблематизира фигурата на автора, дестабилизирана и децентрирана.

Затова и пътят на хаотично махало не чертае равномерно времето и пространството, а скача през събитията, за да графира диаграмата на болничното състояние на XXI век. Входът към последната книга на Владислав Тодоров е българската травма от “Кървавата Неделя”. Атентатът в “Св. Крал” е най- големият терористичен акт, който света познава дотогава. Кривата на хаотичното махало в книгата отскача през американската травма от 11 септември, Студената война, управлението на Иван Грозни в Русия, управлението на Иван Костов, Петър Стоянов, Георги Първанов в България… Така успява да очертае генеалогията на световния тероризъм и неговия хаотичен режим на функциониране като фундаментален за съвременното политическо и културно положение. “Хаотично махало” е поделена на четири глави, нанизващи темите за статутът на камикадзето и“живата бомба”, за полицейското “благо- устройство”, за фигурата на самозванеца и самодържеца, за прехода от комунизъм към демократизация в България.
Жанрово книгата пулсира между есето, политическата публицистика, автобиографията, киносценария, философски трактат, за да внедри в себе си и една лична декларация от 1991г.

Декларация

Това, което е случи с интелектуалния живот в България след “промяната”, е пълна смрад.
Това, за което смятам себе си за лично отговорен, е фактът, че кръста, който се озова в ръцете ни, ние (аз) използвахме като тояга, с която прескочихме границата.

Владислав Тодоров
САЩ

24 октомври 1991 година