Сувенирната суверенност

Навън България не става новина сред поток от новини, а пореден куриоз. Отвън компетентно око не следи страната и няма изградени рационални параметри за разбиране на ставащото в нея. Обратното е по-скоро вярното. Тя, така да се каже, спорадично се пръква в разни медии или в разговори на маса като страна на сувенирните чудеса. Лицето на България стои или балкански забулено, или сувенирно пирографирано поради различните там тъмни афери, чудодейни национални свойства, отклонени табиети и разнообразни форми на предмодерен юнаклък ­ убийство на папа, прабългарски чадър, нестинарки, кукери, отвличане на девойки и национални богатства.

Отварянето на България в Европа иска стратегически трайно усилие. Това усилие трябва да бъде разпознато както отвътре, така и отвън. Да се отваряме в Европа, без там да бъдем припознати поне като съотносими с тях, би било невъзможно. Днешният образ на България съчетава посткомунистическа конспиративност и фолклорна сувенирност, той е еднакво тъмен и лакиран и в този смисъл ­ принципно куриозен. Днес ние бродим инкогнито в света като втренчен в пъпа си безпризорен кукер.

Нашето наследство е по-скоро затварящо ­ нашата циклично катастрофираща история, балканската ни свадливост, тоталитарният ни балаган, дори народната ни пирография изглеждат неубедително. Това наследство ни сродява по-скоро с тракийците, отколкото с гърците, с това, по думите на Херодот, кривокрако, чорлаво, маслоядо и крадливо племе. Не без друго тракологията възниква като българска социалистическа наука.

Западното око, в чийто поглед ние днес се къпем, е дървено, струговано в България. Дошло е време да дойдем на себе си и да се огледаме. В момента се формира гръбнакът на новото паневропейско културно тяло и ние трябва да се калцираме в този гръбнак, трябва да прибавим прешлен в него, за да пребъдем реално. Отварянето е нарастване. България в Европа е възможна само с придобиването на отворено в морфологията си, нарастащо културно тяло. Раждането и растежът на всяко тяло, на всяка политически жива материя не е нищо друго освен експанзия в естествената й среда, заемане на място. Обратно на това, самороден значи спрял растеж ­ растеж, застинал в експонат.

Продължава да не се ражда българският аргумент в света. Епигонството е много силно състояние на модерната българска култура. Все по-често става дума за непринудено маймунство, от което мен ме втриса. А вас?