ВЛАДИСЛАВ ТОДОРОВ:

Тероризъм в София е възможен, но е по-малко вероятен отколкото в Истанбул

МИЛА ГЕШАКОВА

- Г-н Тодоров, виждате ли знак в заляването на Саддам Хюсеин?

- Знак за това, че той няма да дойде отново на власт. Знакът е символичен - митът Садам се срути. Но каузата на съпротивата срещу американското военно присъствие в Ирак е по-голяма. Саддам сам по себе си е кауза на малко хора.

- Какво спечели България от участието си във войната в Ирак?

- В България на това наше участие се гледа сякаш повече като на борсово залагане с бърз осезаем ефект. Вулгарният материализъм на отношението към българските ангажименти може да попречи на налагането на една по-висока представа за ролята на България в света.

- Очаквахме да си върнем дълга от Ирак?

- България не би получила материални облаги, било то дълга или нещо друго, не защото САЩ не искат да дадат, а най-вече защото там няма необходимото лоби, което да упражнява натиск и да изисква реализиране на обещаното или договореното. Разговорите обикновено се водят на държавно дипломатическо ниво, но оттук насетне работата би трябвало да се поема от лобитата едновременно в САЩ и България. Това също предполага формиране на силни светли бизнеси и осветено бизнес пространство отворено към международния обмен. А сред едрите бизнесмени в България смъртността е прекалено висока ...

- Има ли надежда САЩ да срутят мита за Осама в близко бъдеще, така както направиха със Саддам? Приликата между двамата е, че олицетворяват антиамериканизма.

- Осама бин Ладен е символът на една контрареволюция, на една активна съпротива на младотурскaта революция и модернизационните реформи на Ататюрк. През 1924 г. той отменя институцията на халифата. Каузата на ислямския тероризъм са възстановяването му чрез събарянето на западната либерална демокрация. Затова няма голямо значение дали Осама е жив или вече не е. Той е добил такава символна сила, че дори и да бъде хванат, тя няма как да му бъде отнета, нещо повече, може да бъде прекомерно увеличена.

- Застрашена ли е България от терористични актове?

- След 11 септември има предефиниране на заплахата, а с това и на американския национален интерес. И ако през Студената война заплахата беше мислена в ясни геополитически блокове, днес тероризъм може да се възниква непредвидимо и  епидемично навсякъде. В този смисъл има райони в близост до огнищата на епидемията и други, по-отдалечени. България би била по-скоро от първите. Освен това България е сложна държава в етно-религиозно отношение, пронизана от трафици на наркотици, фалшиви пари, а вероятно и на оръжие. Това са фактори на нестабилност.

- Това прави ли ни по-малко желани от САЩ като партньори?

- Обратно, в смисъла на новото разбиране за сигурност, България определено придобива по-голямо значение. И ако НАТО бъде преструктурирано от армейска в полицейска сила, то ролята на България съществено ще порасне.

- Защо?

- Защото сме квартал на света с повишен риск, кръстопът. В този смисъл Америка има интерес България да бъде силна колона в една нова архитектура за сигурност. Парадоксално е, но тероризмът дава шанс на България да добие по-голямо значение в света.

- В свое интервю вие сравнихте очакването на членството ни в НАТО и ЕС с "религиозна напрегнатост". Какво ще ни донесе  то, освен плюсовете? Не е ли част от един нов мит за светло бъдеще?

- За мен най-големият плюс за отварянето на България към структурите за международно сътрудничество, били те военни, политически, или икономически, е твърде съществен. Защото държавността у нас е в криза. Държавата е вътрешно слаба, или да кажа отслабена и това разширява сенчестите места в нея. Това е реалната заплаха за стабилността в самата България. Затварянето отслабва и разгражда държавата. Отварянето я прави силна и ефективна. Например въвеждането на валутния борд. Какво е борда ако не една наложена отвън дисциплинираща мярка, от която не би имало никаква необходимост, ако държавата ни може да се регулира отвътре. Именно на тази изцяло външна санкция, на това отваряне дължим стабилизирането на банките. Затова смятам, че налагането на международни стандарти и ефективен контрол отвън е оздравително за България.

- А защо е слаба държавата ни?

- Защото е превърната във декор, в един куклен театър пълен с чевръсти кукловоди.

- Може ли да ни дисциплинират чужденци?

- Влизането в ЕС и НАТО ще наложи ред. Но все пак жалко, защото имаше един начален момент, когато България можеше да стане сама това, за което сега говорим, но излъчи морално и умствено отслабено управление.

- Как една такава слаба държава като нашата се вписва в американския национален интерес?

- От гледна точка на новата американска доктрина за национална сигурност не силните, а слабите държави се разглеждат като изключително рискови и в известен смисъл генериращи заплаха.

- Има ли пряка връзка между настаняването на американски бази у нас и справянето с престъпността?

- Присъствието им тук би имал ефектът на борд, който въвежда стандарти за сигурност, които българската държава ще бъде принудена да спазва.

- Как би станало това?

- От една страна е важно да се знае до каква степен организираната престъпност е проникнала държавата. Ако степента е висока, опасността е действително сериозна, защото отвън  ще искат да знаят, когато България поема ангажименти, кой всъщност стои за тях, реални политици или сенчести орташки ядки. Става дума за легитимността на властта - доколко тя представлява избиратели и доколко - мафии.

- Смятате ли, че у нас преходът е завършил?

- Дали той е приключил или не зависи от това как  дефинираме прехода и в какъв момент той изчерпва своите цели и процеси. Ако става дума за преход  от тоталитарна към демократична държавност, той отдавна е приключил. Защото в България са налице демократични институции - парламент, партии, закон. Очевидно раздържавяването като основна цел на прехода хвърля големите сенки върху държавата и омерзява гражданството. Въпросът обаче е каква е действителната идеология на прехода - лява или дясна. Дясната би упражнила силна банково-кредитна политика за сметка на постъпленията от раздържавяването и така би овластила гражданите, би ги тласнала сами себе си да оправят. Заложете на индивида, на българите. Това означава гаранции за сигурност и невмешателство в инициативността на малкия и среден бизнес. Предприемачеството несъмнено създава блага. Всъщност проблемът на България е кой, какви и колко капитали увеличава в системата на общото ни благо.

Януари, 2004